tag:blogger.com,1999:blog-24115165406962481172011-04-21T20:26:24.393-07:00Would not stumble nor fail To the heavens I saillady Marianhttp://www.blogger.com/profile/01697997900603344948noreply@blogger.comBlogger11100tag:blogger.com,1999:blog-2411516540696248117.post-86914456693544351012009-01-06T13:12:00.000-08:002009-03-19T12:19:12.689-07:00Виждали ли сте момче и момиче, които се разхождат? Например в парка, например през зимата. Могат да бързат за някъде или да търсят парче зима, в което да останат сами. Камерата се снижава над тях и вече ясно се вижда, че не, не бързат, дори въобще. Дори не се държат за ръце, дори не се гледат. Само са заедно в зимата и през нея. Техният малък миг реалност, отрязък от съществуването тук и сега, само за тях. Техният мимолетен свят, създаден от желанието и отново в него умиращ после, в несъществуващото следващо, когато мигът отлети.<br /><br />Но нека не бъдем егоисти, нека удължим тяхното сега и му придадем обем сред измеренията. Нека има движение и живот, нека има куче.<br />Рунтавата овчарка изскача измежду корените в основата на плета и изтръсква с достойнство козината си само за да скочи с мощна засилка в преспата отсреща.<br /><br />Той подсвирква на кучето специфично и съскащо с уста, тя се смее и с подскачаща крачка загребва с ръкавицата си от снега, полегнал по клонките на високите храсталаци. Неговите ръце са в джобовете на широкото му кафяво палто, от левият наполвина виси кучешки синджир. Нейната плетена червена шапка развява незавързаните връзки, когато тя подскача да стигне до по-високото клонче и да го дръпне, за да може натрупаните с много старание от Майката Зима снежинки от клоните да се посипят върху тях. Той се оглежда и погледът му среща само изящната бяла плетеница, тя се оглежда в очите му и вижда красотата през тях.<br /><br />Кучето продължава да преброжда едва утъпканата пътека отново и отново с типичния кучешки копнеж за движение и опознаване, души наоколо в малкия свят, който зимата им е отпуснала и вдига крак до поредното вече минато поне веднъж дърво.<br /><br />Той вади фотоапарата от джоба си и премръзналите му пръсти едва напипват бутоните докато налучква експозицията. Тя се смее отново, очите й блестят радостно, смехът й се понася в кристален полет над леденото поле и звънливо рикошира между дърветата.<br /><br />Със щракването на блендата светът се усуква и завива, връща се там, от където е започнал и им дава това, което е единствено ценно за тях, тяхното собствено потвърждение, че са там, че са реални и че са заедно. Леденият отрязък от време, само за тях, отново и отново...<br /><br />***<br />Виждали ли сте момче и момиче, които се разхождат? Например в парка, например през зимата...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2411516540696248117-8691445669354435101?l=marianofamber.blogspot.com' alt='' /></div>lady Marianhttp://www.blogger.com/profile/01697997900603344948noreply@blogger.com0